Автор: Мила Червенкова

всеки, който е бил — знае
тези, които не са били — им предстои
за всички останали, дори и да знаят, докато не бъдат — не са били

да се скрия
и никой да не ме вижда

да изтръпна сама
но със блян за спокойствие
и глътка безвремие

когато светът е заспал
събуди себе си тихо

живеем във студен свят
бъдете огъня във него
научете се да се затопляте
от собствената си самодостатъчност
така никога няма да измръзнете
и никога няма да успеят да ви простудят

какво открадна в мен
когато ти дадох себе си?

в ъ р н и
м и
г о

разкажи ми пак
как въздухът между нас
пресъхваше гърлото ти

била ли си
някога
с някого
себе си?

понякога
е четвърти на петия ден
понякога никога не идва
понякога не бива и да го чакаме
понякога не е трябвало и да бъде
но съм
и съм била
и вероятно ще бъда
но днес е просто четвърти на петия ден
но не е просто ден
/33/

понякога съм толкова
и всички и нищо
и много и малко

всички ли сме така?

ако да
защо не се намираме
и защо така се разминаваме

гледам от високо
но не виждам себе си
приближавам – малки хора
но пак ме няма там

къде съм и защо се изгубих сред вас?
защо краката ми омекнаха, когато трябваше да ме държат?
защо капачки, защо се свихте?

защо гърбът ми се изви
когато кръстът трябваше да му е най-добър приятел?