и след тебе има само красота
научих се отново да заспивам
и всеки нов ден със усмивка да съшивам
спокойна съм.
Автор: Мила Червенкова
“Аз нямам приятели – направих ума си мой приятел. Аз нямам меч – направих ума си мой меч.”
не, аз няма да ти казвам „т’ва е уникално“
и с уникално няма да те облека
звездите ги наричат уникални
а ти така си все най-ярката звезда
което ще рече, че уникално
е пошла дума за бляскави неща
а ти си тази яркава звездица
която заслепява моята луна
уникално казват на нещата
които ги сравняват със брилянт
а брилянтът грозен е пред твойто тяло
то е просто някакъв полиран диамант
не искам уникални диаманти
и не искам ти да бъдеш уникат
вплети си твоята ръка във моята
нима това не заслепява изкуствения уникат?
горе главата хлапе,
животът не се изпива
от каничка със глътка и две
слушай…
ти трябва първо извора да намериш
и дълбоко с каничка ръка да потопиш
да я напълниш без да я препълниш
и останалото в кладенеца ти да съхраниш.
не изпивай всичко наведнъж
в кладенчето остави
точно толкова когато беше жаден
и ако имаш сили от по-далечно кладенче във този прехвърли.
горе главата хлапе,
животът не е каничка с вода
животът извор на красиво е,
но само ако знаеш как да пиеш с доброта.
питам теб, хлапе
ти бил ли си някога истински жаден?
когато мечтата в гърдите ти пари
и всеки по пътя ти с отказа си те дави.
виж ме, хлапе
аз някога бях теб
от извора исках
вечно да вземам, да вземам.
но чуй ме, хлапе
мечтай, за да искаш да имаш да даваш
не искай да вземаш
не искай, не се поддавай.
горе главата хлапе
понякога животът е локва, и извор, и речна вода
понякога ботушът затънал в калта е,
а понякога с боси крака си във бистра вода.
блокираме душите си
за да не чувстваме
че ни трябва промяната
която виждаме
в душите на тези
които блокираме
защо си завръзваме очите
изтръгваме душите
и простудяваме сърцата?
защо си прерязваме вените с мълчание
докато кървим, това, което не сме си казали?
защо пропукани са дланите ни
когато можехме да се научим
как чужда длан във нашата да съхраним?