когато с теб ще бъдем

веднъж със тебе бяхме
заречени във вечността
ала заръката бе моя
ти не искаше да имаш пръст в това

когато с тебе бяхме
не виждах друг в света
когато с тебе бяхме
ти мен ме виждаше едва-едва

когато с тебе днес не можем
аз пак за теб пилея две слова
когато с мене днес не искаш
коя по дяволите съм за теб сега

когато с теб ще бъдем
предполагам, ще е в друг живот
когато времето ни срещне
на някакси по-равен път

когато времето е тихо
а вятърът със нас
утихне зад косите
тогаз и ти и аз ще бъдем вечно пак

да ги задраскаме – какво ще кажеш?

виж
не съм ти булшита нормален
който имаш всеки ден

аз по-голяма съм от злато
но как тъй мъничка до теб?

звезда не съм, но светя
и огън мога да разпаля в теб

но огън се не пали редом
тъй както звездата не изгрява вред

виж
за голи обещания не ти говоря
защото голотата приляга само на една душа
когато е изпепелена нежно
от една изгряваща звезда

звездите белези оставят
но твоите – от други – виждам аз по теб
да ги задраскаме – какво ще кажеш?
задрасквам – ето – със устните започвам ред по ред.