ретроспекция

казах ти
ще бъда скучна
и бях
защото теб от моето
мълчание те беше страх.

и всяка дума казана
и всеки следващ ред
мълчание оставяше
мълчание за нов куплет.

куплет желания
куплет мечти
аз моите ги спазих
но не и ти.

ти – специално до мен
специално тупти
но – нежеланото в теб
нежелано руши.

аз – заспивах до теб
спокойно дори
знаейки точно
колко малко при тебе тупти.

и как незначително днес
и скучно дори
задрасквам редовете сини
гравирани с вечност преди.

днес ти не си бял пастел (1)
а аз нямам вкус на катран (2)
и във сто “Слоу мо” истории (3, 4, 5, 6)
не бих теб изваяла пак.

Ти автопортрет нарисува (7)
по нечий чужд силует
докато аз уверено пишех
за нас
нов
сублимен
куплет.


Референции:

(1) бял пастел

(2) тютюн

(3, 4, 5, 6) история на слоу мо I, II, III, IV

(7) автопортрет

 

по дявол(ите)

по дяволите
съхрани ме

защо в началото
не ми призна

че някой друг
до теб заспива

защо по дяволите
чак сега?

обаятелно ме завладяваш
и вече седми ден
шевът не зараства
по дяволите, не – днес е осми ден?

защото трудно ми е
да преглътна
егото си
просто ей така

усещам как скрибуца
егоцентрика без душа

и крия се в заблуда
за нас и утрешния ден

но по дяволите
ти отново?
ти отново си във мен

и не
не ме наричай бейбе
защото кофти ми звучи

да въвличаш някой
сякаш искаш да наричаш
“ма шери”

и да
чертите ти красиви
пред мене са сега

но по дяволите
казвам ти
за теб
със тази
точка
аз
ще
спра.

защото ти си толкова красива

Ще унищожа всички цветя,
ще накъсам стъбълцата им,
ще нарежа цветовете им,
ще ги наситня все едно не са съществували,
защото ти си по-красива от тях,
защото ти си толкова красива.

Ще застрелям луната,
този превзет балон с хелии,
ще отвъртя слънцето,
жалка електрическа крушка,
ще залича звездите,
не обичам брокат,
защото ти си по-красива от тях.

Защото ти си толкова красива.
Защото ти си толкова красива,
ще ослепя всички мъже,
ще спукам очите им с вилица,
един по един, едно по едно,
ще крещя: вървете в мрака, шибаняци,
вървете в мрака,
толкова е красива,
че само аз ще я виждам,
само аз.

Защото ти си толкова красива,
ще убия всички деца,
ще извия малките им вратленца,
ще очервя ръцете си с кръвта им,
ще се задуша в писъците им,
с куршуми ще ги надупча,
целите,
защото от нито едно дете
няма да порастнеш ти,
защото вече си порасла.

Защото ти си толкова красива,
ще пусна атомни бомби над градовете,
двамата ще сме в бомбоубежище,
всичко вън ще стене
(ще стенем ли и ние?)
Ще дочакам ли да видя?

Всичко живо няма да е живо,
всичко мъртво ще е мъртво,
само ние!
Няма ги кибритопродавачките,
линейките, алармите, моделите,
медицинските сестри ги няма.
Само ние!
Няма ги държавите, войните,
гладните и ситите ги няма.
Само ние!

Ще срина света,
ще срина целия свят,
за да останем насаме,
защото ти си моят свят,
ще виждам само теб.

Защото ти си толкова красива,
ще бъдем заедно до края,
и за да бъдем заедно ще има край,
ще сме Адам и Ева, ще се впиваме във ябълки
и ще хвърляме огризките на радиацията.
Толкова красива!

Защото ти си толкова красива,
всички хора трябва да бъдат твои деца,
да са плували в твоята кръв,
да са яли от твойта гърда,
да са спали в мрачната ти утроба.
Толкова красива!

Защото ти си толкова красива,
си началото и края,
ти си всичко, всичко, всичко,
толкова красива.

А аз за теб, каквото и да правя,
винаги ще бъда никой.

/Иван Димитров/