ретроспекция

казах ти
ще бъда скучна
и бях
защото теб от моето
мълчание те беше страх.

и всяка дума казана
и всеки следващ ред
мълчание оставяше
мълчание за нов куплет.

куплет желания
куплет мечти
аз моите ги спазих
но не и ти.

ти – специално до мен
специално тупти
но – нежеланото в теб
нежелано руши.

аз – заспивах до теб
спокойно дори
знаейки точно
колко малко при тебе тупти.

и как незначително днес
и скучно дори
задрасквам редовете сини
гравирани с вечност преди.

днес ти не си бял пастел (1)
а аз нямам вкус на катран (2)
и във сто “Слоу мо” истории (3, 4, 5, 6)
не бих теб изваяла пак.

Ти автопортрет нарисува (7)
по нечий чужд силует
докато аз уверено пишех
за нас
нов
сублимен
куплет.


Референции:

(1) бял пастел

(2) тютюн

(3, 4, 5, 6) история на слоу мо I, II, III, IV

(7) автопортрет