отворих вратата на дявола

отворих вратата на дявола снощи
а дяволът казват, че имал много лица
започвал със ангел
преминавал със трясък
превръщал се — казват, от лъвица в сърна

отворих вратата на дявола снощи
а дяволът – ангел
с душа на сърна

очите – звездици
гласът – медовина
като медена струна
пренаписа нощта

отворих вратата на дявола снощи
а той като горда лъвица
пред нас със нощта

мълчи, не говори
потъва в мечтите
завръща се тихом
със свита душа

отворих вратата на дявола снощи
но този път виждам я нея, а тя е една

с ръце на кошута
крака на сърница
с душата на дявол
раздира плътта ми
докато аз я обгръщам в слова

отворих вратата на дявола снощи
и мисля, че нямам ключ за тази врата.