като за последно на 30 - Журнал и Карандаш

(написано в навечерието на 31-я ми РД)

за първи път си позволих
да заспя
по средата на това легло.

позволих си да те пусна
днес.

отивай си
изчезна.

от колко ли време съм била така?

“Аз нямам приятели – направих ума си мой приятел. Аз нямам меч – направих ума си мой меч.”