Категория: поезия

обичам тази твоя красота
когато вечер ме обгръщаш със усмивка
и как със тази твоя красота
дори луната губи своята обвивка

обичам рано сутрин
когато виждаш първо мен (или рижата ми котка)
когато ме изпиваш с твоя нежен тен
а очите ти присвити са като греховен феномен

и те ми казват—остани
не ставай толкоз рано
не виждаш ли—на вън вали
a между чаршафите е още лято

и пак повтаряш—с мен бъди
погледни възглавницата кадифена
нали във облаците често искаш ти?
потъни във този облак с мене

и аз се подчинявам мълчаливо
защото силна слабост си ми ти
защото топлото ти тяло всяка сутрин
ме завива като във уюта на Родопско одеало

останах—виждаш ли?
и аз умея базрасъдно с теб
нима не виждаш моите зеници
когато всеки път обгръщат теб със мен.

научих своя урок
точно, когато ти ме остави
научих се бързо, че кармата не умее да мами

когато сърцето ти меко е
и най-много устните ти искат усмивка
тогава кармата порязва те
и в урока си започваш да вникваш

когато сърцето вече втвърдено е
и всеки залък жестоко горчи
когато от теб не е останало много
и в огледалото виждаш бегли следи

когато в домa ти гостенин идваше
а всъщност кармата урок ти поднасяше
че с дявола в уюта на дома си
не бива да оставаш без ризница

и днес аз ненавиждам дома си
и в легло не умея спокойно да спя
само защото в уюта на дома си
някога позволих да заспивам без ризница

какво нещо е кармата!
но аз платих вече своето
нямам нищо назаем
и нямам лихви за връщане

кармата никога, никого не пропуска
точно, когато устните ти искат усмивка
кармата с урок ги затиска.

след бурята дрехите грозно тежат
не от сълзите, нападали върху тениската на гърдите ми
а от студената пот
от среднощната треска
от хаосът по изгубеното
по това, което никога не е било писано да бъде мое

след бурята всяка крачка много тежи
сякаш гравитацията се е вкопчила в петите ми
и ги заравя в земята, корени да пуснат
а времето не знае, че аз бързам
бързам, за да взема всичко
осъзнавайки, че в края на дните си, няма да има къде да го занеса

след бурята днес аз не искам нищо
не копнея за теб
не желая със теб
нямам и мечти по теб
щом не изгубих себе си след теб
аз имам достатъчност

след бурята—огъната, пречупена на земята
станах, станах да бъда, и съм
по-добра, по-мила
и най-вече повече себе си
след бурята аз пак съм на крака
изправена, силна, със гордост на чиста душа

всеки има в живота си буря
и твоята знам, че е такава една
разбиваща—силно
утихваща—бавно
и когато приключи
спомни си да станеш,
че да бъдеш отново е сила и дар

след личната буря, приятелю
не забравяй за тези слова.

на минус със теб
всяка костица по мен
крещи
глад

и след тебе има само красота
научих се отново да заспивам
и всеки нов ден със усмивка да съшивам

спокойна съм.

не, аз няма да ти казвам „т’ва е уникално“
и с уникално няма да те облека
звездите ги наричат уникални
а ти така си все най-ярката звезда

което ще рече, че уникално
е пошла дума за бляскави неща
а ти си тази яркава звездица
която заслепява моята луна

уникално казват на нещата
които ги сравняват със брилянт
а брилянтът грозен е пред твойто тяло
то е просто някакъв полиран диамант

не искам уникални диаманти
и не искам ти да бъдеш уникат
вплети си твоята ръка във моята
нима това не заслепява изкуствения уникат?

и когато е 6 сутринта и ти се спи
не затваряй очи – отвори
събуди се
стани.

благо ли ти е
или
горчи?

хората винаги искат другаде,
а другаде просто друг-ад-е.

дръж се здраво
и не пускай своето другаде
където си някъде,
а не навсякъде.

трудно е, зная,
а някога се понасяхме
когато другаде бяхме заедно,
а днес просто в друг-(гр)ад-сме.

от толкова долни
не ми останаха горници

раздрана ми е кожата
бродирана със белези
брод, след брод, след брод,
а пред брода шевица

вземете си я тази шевица
и си я разплетете,
а точките ги поделете.

защото само този път победата е ваша
след миг на силна слабост
е ред на тази шевица да бъде моя броня.

nothing to do with you
е
всичко
което
искам
с
теб