топлина родопска

и съм у дома, в Родопите.

Поръчваме с баща ми хапване. 10:30. Момчето ни се извинява, че има да опакова 2 пилета и ще ни обслужи веднага. Приключва и пак се извинява. За 45 секунди в които опакова храната се извини около 13 пъти.

Дава ни хляб и ни пита дали ще ни стигне като за нас двамата. Очевидно е сложил 2 порции хляб, а от нас иска да платим само една.

Сядаме, хапваме. Една възрастна жена нямаше как да доплати за храната, която купи, момчето най-учтиво каза, че няма проблем. Не, следващият път ще ми дадете. Просто, няма проблем госпожо.

И тръгваме. Оглеждам се да изхвърля отпадъците, разглеждам къде мога да оставя остатъка от хляба. Решавам безразсъдно да го изхвърля (!).

Момчето ме вижда с отворена торбичка и най-учтиво ме помоли да си взема хляба за вкъщи.

Казва ми благодаря. Гледам го, прибирайки хляба, отнема ми 30 секунди да реагирам и му казвам – Не, аз ти благодаря. Почувствах се неудобно. Не, не, хвана ме срам, че исках да изхвърля хляба, който хората са месили и пекли тази ранна сутрин. А пък и аз съм го платила със същата тази сутрин и колко още други. Но щях да го изхвърля безразсъдно.

Бях го забравила това отношение. Не че хората като цяло не са еко настроени – но за тези хора е просто зелен лайфстайл. А този момък сигурно само така умее да диша.

Бог да пази този народ, а България да се учи от тях.

Родопа над всичко.