Журнал и Карандаш

приличаш ми на филм
и днес е първа серия
сезонът зимен е
а времето след полунощ.

историята сякаш нова е
а твоето лице познато
със тебе някога започваше
филмът от сутринта.

сценарий рядко имахме
но сцените едни такива
ако трябваше да видят ден
то по-скоро щяха да са нощ.

приличаш ми на филм
но днес сюжетът тъмен е
ти с криминална роля
а аз с изтръганто сърце.

последна серия
сезон – самотен е
без твоето присъствие
днес кървав е светът.

Построих живот, който смело да обичам.
Страничният ефект: не искам да си тръгвам от тук.

Никога.

Не искам да се ражда друг на мое място.
Не искам да се раждам отново.

Никога.

Follow my heart
and be myself.
A life without regrets
regardless of consequences.
That’s how I wanted to live.

Have I been committed?

Wise people: Leave your past behind.
LinkedIn people: Leave your past in the bio

Wise people: Forget about your ex-es.
LinkedIn people: Leave your ex-es in the Title.

Израснах като човек на когото не му пука.
Ти ме убеди, че си е струвало.

Да, ти – любов.

веднъж със тебе бяхме
заречени във вечността
ала заръката бе моя
ти не искаше да имаш пръст в това

когато с тебе бяхме
не виждах друг в света
когато с тебе бяхме
ти мен ме виждаше едва-едва

когато с тебе днес не можем
аз пак за теб пилея две слова
когато с мене днес не искаш
коя по дяволите съм за теб сега

когато с теб ще бъдем
предполагам, ще е в друг живот
когато времето ни срещне
на някакси по-равен път

когато времето е тихо
а вятърът със нас
утихне зад косите
тогаз и ти и аз ще бъдем вечно пак

има връзки и приятелства,
които не търпят лошото време.
a слънцето – тях пък не търпи.

с времето осъзнах, че понякога е необходимо  да се откъснем от комфорта на родното ни място.

дори това да означава, че трябвя да сменим адреса в личната ни карта.

(написано в навечерието на 31-я ми РД)

за първи път си позволих
да заспя
по средата на това легло.

позволих си да те пусна
днес.

отивай си
изчезна.

от колко ли време съм била така?

къде докосваш човек,
който боли навсякъде?