Журнал и Карандаш

не мисля, че ми вярваш
колко надълбоко съм във теб
или просто не искаш да си повярваш,
че някой може
да иска
да желае
да копнее
да бъде толкова надълбоко в теб
не с три пръста
а със цяла длан обвивам косите ти
и всяко косъмче по теб
познава моя мирис
(и колко ли още неща познават от мен?)
и дори всички те да ти крещят
че тя е болезнено надълбоко във теб
ти пак успяваш да ме заглушиш
сякаш ми казваш—да с теб искам
и после ми удряш шамар, за да се събудя
или удряш шамар на себе си
за да се стреснеш
да не си повярваш
че аз съм толкова надълбоко във теб, толкова бързо
(но съществува ли „бързо,“ ако живеем в безвремие?)
не заради твоята естетика
а заради формата на душата ти
която е скулптура
със стойност без цена

по често съм аз срещу теб
отколкото аз със теб

колко още трябва да изпиша
за красотата на същността ти
и стойността на твоето цяло
за да ме видиш
като
тази
която не иска
да ти отнеме
свободата?

анатомията на твоето тяло
е любимият ми adult предмет
9 пъти по 8 часа
ме карат
отново
да искам
да бъда
на преден ред

записвах с уста
запомних това
да бъда зад теб
е хищна игра

погледнах в очите
а във тях огледало
отразяваха само
копнежа за тяло във тяло

потънах във теб
преливах в кръвта ти
дланта ми изгуби се
между „точно там“ и „G-spot-a“ зад гърба ти

(след минута-две
дочуват се
стенене
въздишки
конвулсии)

провиквам се леко—“по-тихо, не може ли?“
„не може“—отвръща ми тя
защото това е от нея
за мене награда

дочуват се шумове
стъпки и кашлици
съседите—станали
заспивайте!—казвам им

(почивка
целувка
прегръдка
докосване)

„отпочина ли?“—пита ме
отговарям ѝ—“да“
защото е ред на принцесата
да доминира нощта.

„трябва
да отделя
7 минути днес“

ненавиждам
всяка една минута
от твоето чувство на задължение към мен

на три пръста
по-дълбоко в косите ти
така ти отивам на теб
с развързани коси
без маските на „аз“ и „ти“
(защото е магия просто да сме „ние“)
само по нощна светлина
и твоята кожа от какао
когато крайчетата на устните ти
залепнали по моите
дори и на 8000 км разстояние
не успявам да отлепя от мен
лудост е
защото чувам „drip-drip“
да пада по гънките на тялото ми
и как се стича по мен
медовина от теб
и дори когато потъвам в деня
на повърхността винаги изплуваш ти.

как да те удавя
за да дишам аз?

не бих посмяла да ти обещая вечност,
но мога да ти обещая усилия като за вечност.

нивата ми на емпатия са невъзможни за този свят
и ме побърква, че само аз го разбирам
а го казах и на теб

това, което за повечето хора е лудост — за мен е красота.

да, често аз съм човек на крайностите
работохолик
не ям зеленчуци
рядко ям плодове
пия шепа суплементи
тренирам всеки ден
мозъкът ми работи на 1000%
не мога да спя, защото мисля за утрото от вечерта
винаги съм гладна за още и още hustle
мога да не изляза от вкъщи с дни

понякога, предпочитам да виждам само доставчика на eBag, отколкото приятел, който ме вини, че работя много и правя доста пари.

инстантните нудли
са създадени
за да се намериш
когато не знаеш къде се намираш
след късен следобеден сън
от който си се събудил
сякаш ураган е минал през теб
а то се окаже
че просто са те простудили

затоплих се
от собствената си самодостатъчност

защо ми е да искам
всички да ме видят
колко съм изгубена във теб?

[s o l i t u d e]

съблякох те два пъти снощи
и ни веднъж те докоснах с ръка

събличах те бавно
по спомени — страстно
събличах те както
нито веднъж не посмях със друг до сега

видях те без дрехи
но гледах в очите
извори бистри
на една красива душа

достатъчно силна
достачно мила
с достатъчност — цялост
на топла душа

разтворих дланта ти
и целунах очите
развързах косите
изписах по теб вечността

ти имаш стойност на вечност
а вечността се трудно намира
и още по-трудно се пази
от вълци в нощта

съблякох те два пъти снощи
но днес се събудих без теб — пустота

ще може ли някога
с теб да се срещнем
където е утро и вечер
където е вечност една?