уникално

не, аз няма да ти казвам „т’ва е уникално“
и с уникално няма да те облека
звездите ги наричат уникални
а ти така си все най-ярката звезда

което ще рече, че уникално
е пошла дума за бляскави неща
а ти си тази яркава звездица
която заслепява моята луна

уникално казват на нещата
които ги сравняват със брилянт
а брилянтът грозен е пред твойто тяло
то е просто някакъв полиран диамант

не искам уникални диаманти
и не искам ти да бъдеш уникат
вплети си твоята ръка във моята
нима това не заслепява изкуствения уникат?

другаде

хората винаги искат другаде,
а другаде просто друг-ад-е.

дръж се здраво
и не пускай своето другаде
където си някъде,
а не навсякъде.

трудно е, зная,
а някога се понасяхме
когато другаде бяхме заедно,
а днес просто в друг-(гр)ад-сме.

шевица

от толкова долни
не ми останаха горници

раздрана ми е кожата
бродирана със белези
брод, след брод, след брод,
а пред брода шевица

вземете си я тази шевица
и си я разплетете,
а точките ги поделете.

защото само този път победата е ваша
след миг на силна слабост
е ред на тази шевица да бъде моя броня.

да дадеш

горе главата хлапе,
животът не се изпива
от каничка със глътка и две
слушай…

ти трябва първо извора да намериш
и дълбоко с каничка ръка да потопиш
да я напълниш без да я препълниш
и останалото в кладенеца ти да съхраниш.

не изпивай всичко наведнъж
в кладенчето остави
точно толкова когато беше жаден
и ако имаш сили от по-далечно кладенче във този прехвърли.

горе главата хлапе,
животът не е каничка с вода
животът извор на красиво е,
но само ако знаеш как да пиеш с доброта.

питам теб, хлапе
ти бил ли си някога истински жаден?
когато мечтата в гърдите ти пари
и всеки по пътя ти с отказа си те дави.

виж ме, хлапе
аз някога бях теб
от извора исках
вечно да вземам, да вземам.

но чуй ме, хлапе
мечтай, за да искаш да имаш да даваш
не искай да вземаш
не искай, не се поддавай.

горе главата хлапе
понякога животът е локва, и извор, и речна вода
понякога ботушът затънал в калта е,
а понякога с боси крака си във бистра вода.

блокирани

блокираме душите си
за да не чувстваме
че ни трябва промяната
която виждаме
в душите на тези
които блокираме

защо си завръзваме очите
изтръгваме душите
и простудяваме сърцата?

защо си прерязваме вените с мълчание
докато кървим, това, което не сме си казали?

защо пропукани са дланите ни
когато можехме да се научим
как чужда длан във нашата да съхраним?

кръвоизлив

ако не си изкървил
всички тези чувства
броят ли се?

кръвоизлив е моето
и се давя с твоите кръвни телца
които разля във мен

вземи си ги обратно
защото и утре ще трябва да дишам
и утре ще трябва да туптя

отказвам да го правя
със част
от теб
във мен

задушавам се.