в този живот не получаваш това, което искаш
а това, което си
кармата никога, никого не пропуска.
after the storm
it took me great courage
to keep being strong but tender
to keep being kind but vulnerable
to keep smiling when all I wanted was to hide
to keep being witty but quieter
to keep saying all the things on my mind but without any words
to keep training without destroying my body
to keep working without going insane
to keep sleeping even though; I didn’t want to wake up and experience another anxious day of chaotic thoughts
to keep the kind picture in my mind of you instead of being disgusted
after the storm
I made you irrelevant
I chose to change and outgrow the bitterness that was poisoning my blood and slowly eating out my organs
after the storm
there will always be brighter days
but this time, I am the storm
watch out.
Колкото и време да прекате в опити да рационализрате защо сте били отхвърляни, никога няма да успеете да намерите рационален отговор.
Колкото и да си задавате въпроси като – какво не направих както трябва, какво още можеше да дам, къде сгреших, какво ми липсва – задоволителен отговор няма да получите. Защото в случая, ситуацията не е свързана с това, което на вас ви липсва, ами с онова, което на тях им липсва.
Хората, които търсят тръпки вместо вечност, никога не намират себе си. Те винаги търсят онова, което на тях им липсва в другите. Да, те се губят в други хора с единствената цел себе си да намерят и нямат никакъв проблем осъзнато да прекършват другите по пътя си. Обаче това, което не ти е на теб дадено и не си си го спечелил или развил по морален начин, няма да ти бъде прехвърлено, като го потърсиш в някой друг. Качествата нямат наследствен характер.
Някой ден ще ме разбереш. Когато се намериш в себе си, а не в другите. Другаде е просто друг-ад-е. То е навсякъде, но не и някъде.
всеки разказва тази истина,
която ще го накара да спи спокойно вечер.
не съм спала с месеци.
днес осъзнавам,
че ти никога не си била напразна.
от теб научих, как да разпознавам
емоционалните насилници в живота ми.
предполагам, че това е моята награда?
болката променя човека
едни стават по-груби,
а други – по-мили и по-нежни, но по-тихи.
много е трудно да разклатиш човек,
който за мозък – има стена,
а вместо сърце – безкръвна дупка.
както и да го нагрубиш – не минава през стената,
а ако мине през някоя цепка – няма къде да отиде.